Несигурността я задушаваше.Искаше да плаче,искаше да заспи толкова дълго и дълбоко,че да забрави коя е и какво и се случва.Беше обградена от хора..толкова мн хора,които винаги бяха до нея,а тя не показваше колко много се нуждаеше от тях...Постоянно бродеше сама като сянка..като един лек спомен за нещо,което някога е било живо същество.Тя беше безплътна..и изгубена в собствените си страхове.Искаше да плаче,да задържи диханието си до момента в който и причернее и не може без да погълне глътка въздух...Толкова силно и липсваше...Свободна и самотна като стара легенда тя се носеше сред безличните хора на улицата,съжаляваше ги заради гръбостта им,заради омразата им и невероятното лицемерно безразличие...Беше самотна...толкова самотна-искаше само едно единствено нещо,което я караше да изпитва онова ужасно чувство на болка,което я превръщаше в призракът,който бродеше сред всички,но никога не се застояваше.Беше я страх,толкова много я беше страх,и изпитваше невероятна омраза!Но не към друг,а към себе си-искаше да изтръгне от себе си всичко,което я караше да чувства...искаше да е безчувствена като скала,за да не изпитв аникога повече студ,страх,самота.
Излезе навън...само по лекия потник,който едва я прикриваше,с къса пола и спусната коса.Навън валеше...беше толкова красиво,толкова свежо..Тя почувства прилив на енергия.Една птичка прелетя точно над нея,като почти се оплете в косата и,равята от вятъра.Това маловажно събитие я накара да се усмихне,и в този момент тя разбра,че никога не е сама,че всичко е моментно притеснение,което съзнанието предизвиква.Момичето се почувства жива,засмя се и нежна руменина покри лицето и...
сряда, 24 юни 2009 г.
вторник, 23 юни 2009 г.
Скорост
-Бързо!По-бързо!Натисни проклетия педал!
Те бяха сами по пустия път,виещ се покрай самотното планинско село,чийто единствени обитатели отдавна се бяха прибрали по домовете си.Нямаше никой на вън и те бяха господарите на пътя.Те бяха сам-сами в тази безлюдна пустош.От едната страна страховито бяха надвиснали хиляди канари на безброй много години,а от другата имаше дълбоки дерета...Две луди глави,жадни за забавление и силни емоции,изпълнени с лудост,страх и енергия владееха пътя.
Те бяха сами по пустия път,виещ се покрай самотното планинско село,чийто единствени обитатели отдавна се бяха прибрали по домовете си.Нямаше никой на вън и те бяха господарите на пътя.Те бяха сам-сами в тази безлюдна пустош.От едната страна страховито бяха надвиснали хиляди канари на безброй много години,а от другата имаше дълбоки дерета...Две луди глави,жадни за забавление и силни емоции,изпълнени с лудост,страх и енергия владееха пътя.
-Натисни педала де!Искам да усетя как колата ускорява!Искам гърба ми да прелепне плътно към седалката!Не мъчи колата..виж как плаче....ускори!Нека се чуе лъвския и рев,а след това да се насладим на нежното и мъркане.Ускори!Натисни педала!!!
Тя го влудяваше!Също както високата скорост и несигурността блазнеха момичето,така момчето изгаряше в лудия огън,в който тя го бе пленила...Тя го погубваше и влудяваше,а той се чувстваше изгубен.С нея се бе така омаломощен,но и така жив и всемогъщ,сякаш нейна помощ го превръщаше във Властелин...Тя го одухотворяваше и му вливаше сили,след като изпиеше цялата му енергия,и въпреки това той не можеше без нея.Искаше я.Искаше я тук и сега.А тя бе до него.Знойната и плът го караше да губи контрол.Само сантиметри го деляха от нежната и кожа и съблазнителните и гърди.А желанието му се усилваше от скоростта,от приключенията.
Те си помагаха един на друг във всеки един момент и общата им страст ги обединяваше.За него всичко се определяше от сластта,а за нея от емоциите.
И все пак той не я обичаше...Те просто пътуваха заедно и живееха за момента.Поне той така се самозалъгваше.Момчето отново натисна газта и се замисли.Това,което му харесваше бе,че нямаше дръга,която да може да я замести.Нямаше друга толкова умна,силна,противоречива и мистериозна като нея.На моменти тя се държеше като малко дете,а в други бе твърда като скала,винаги бе готова да рискува и да експериментира.Беше свободолюбива и горда.Не обичаше да и казват какво да прави,нито да се опитват да властват над нея,не обичаше да е водещата фигура,но винаги всички я слушаха и я оставяха да води.Това просто се случваше,без тя самата да го иска.Беше красива и нежна.Това го впечатли още щом я видя седнала сама в черното канапе в онова заведение.Седеше спокойно и пиеше ,,Мохито'',а от осанката и лъхаха сласт,сила и една странна и могъща гордост,които го притеглиха мигновено.Духът и бе силен и жаден за приключения.Тя бе различна и това ги сближи още повече.
-По-бързо!Искам да се чувствам свободна,искам да усещам как пулса ми се ускорява!Нека сме свободни и сами в тази прекрасна нощ!!!Натисни педала!Искам да се чувствам сякаш летя,сякаш това са последните ми минути!
Думите и го върнаха обратно в реалността.Тя беше там-същата тя,която го плашеше до смърт,и която в същото време бе причината той да се чувства жив.Гъстата и дълга тъмнокестенява коса покриваше раменете и,стигайки до прекрасния и кръст.Напълно обикновените дрехи които носеше бяха в пълен контраст със същността и.С тях приличаше на някое малко крехко момиченце.Кожата и-съвършена,чиста,с лек загар от жежкото лято,гладка и нежна,се показваше леко от поразкъсаната и тениска и късите дънки които носеше.Отново осъзна колко много я желае,и колко мн я цени в същото време.Погледна я с усмивка,търсейки ръката и,която постави на скоростния лост,включвайки на най-високата скорост.
-Сега ще полетим Марена!
и натисна за пореден път газта,като колата ускори отново,заплашвайки да ги изхвърли на някой завой..а някъде далеч ги очакваше едно вълшебно кътче,което те щяха да споделят.
Тя го влудяваше!Също както високата скорост и несигурността блазнеха момичето,така момчето изгаряше в лудия огън,в който тя го бе пленила...Тя го погубваше и влудяваше,а той се чувстваше изгубен.С нея се бе така омаломощен,но и така жив и всемогъщ,сякаш нейна помощ го превръщаше във Властелин...Тя го одухотворяваше и му вливаше сили,след като изпиеше цялата му енергия,и въпреки това той не можеше без нея.Искаше я.Искаше я тук и сега.А тя бе до него.Знойната и плът го караше да губи контрол.Само сантиметри го деляха от нежната и кожа и съблазнителните и гърди.А желанието му се усилваше от скоростта,от приключенията.
Те си помагаха един на друг във всеки един момент и общата им страст ги обединяваше.За него всичко се определяше от сластта,а за нея от емоциите.
И все пак той не я обичаше...Те просто пътуваха заедно и живееха за момента.Поне той така се самозалъгваше.Момчето отново натисна газта и се замисли.Това,което му харесваше бе,че нямаше дръга,която да може да я замести.Нямаше друга толкова умна,силна,противоречива и мистериозна като нея.На моменти тя се държеше като малко дете,а в други бе твърда като скала,винаги бе готова да рискува и да експериментира.Беше свободолюбива и горда.Не обичаше да и казват какво да прави,нито да се опитват да властват над нея,не обичаше да е водещата фигура,но винаги всички я слушаха и я оставяха да води.Това просто се случваше,без тя самата да го иска.Беше красива и нежна.Това го впечатли още щом я видя седнала сама в черното канапе в онова заведение.Седеше спокойно и пиеше ,,Мохито'',а от осанката и лъхаха сласт,сила и една странна и могъща гордост,които го притеглиха мигновено.Духът и бе силен и жаден за приключения.Тя бе различна и това ги сближи още повече.
-По-бързо!Искам да се чувствам свободна,искам да усещам как пулса ми се ускорява!Нека сме свободни и сами в тази прекрасна нощ!!!Натисни педала!Искам да се чувствам сякаш летя,сякаш това са последните ми минути!
Думите и го върнаха обратно в реалността.Тя беше там-същата тя,която го плашеше до смърт,и която в същото време бе причината той да се чувства жив.Гъстата и дълга тъмнокестенява коса покриваше раменете и,стигайки до прекрасния и кръст.Напълно обикновените дрехи които носеше бяха в пълен контраст със същността и.С тях приличаше на някое малко крехко момиченце.Кожата и-съвършена,чиста,с лек загар от жежкото лято,гладка и нежна,се показваше леко от поразкъсаната и тениска и късите дънки които носеше.Отново осъзна колко много я желае,и колко мн я цени в същото време.Погледна я с усмивка,търсейки ръката и,която постави на скоростния лост,включвайки на най-високата скорост.
-Сега ще полетим Марена!
и натисна за пореден път газта,като колата ускори отново,заплашвайки да ги изхвърли на някой завой..а някъде далеч ги очакваше едно вълшебно кътче,което те щяха да споделят.
Абонамент за:
Коментари (Atom)