Скорост

-Бързо!По-бързо!Натисни проклетия педал!
Те бяха сами по пустия път,виещ се покрай самотното планинско село,чийто единствени обитатели отдавна се бяха прибрали по домовете си.Нямаше никой на вън и те бяха господарите на пътя.Те бяха сам-сами в тази безлюдна пустош.От едната страна страховито бяха надвиснали хиляди канари на безброй много години,а от другата имаше дълбоки дерета...Две луди глави,жадни за забавление и силни емоции,изпълнени с лудост,страх и енергия владееха пътя.

-Натисни педала де!Искам да усетя как колата ускорява!Искам гърба ми да прелепне плътно към седалката!Не мъчи колата..виж как плаче....ускори!Нека се чуе лъвския и рев,а след това да се насладим на нежното и мъркане.Ускори!Натисни педала!!!
Тя го влудяваше!Също както високата скорост и несигурността блазнеха момичето,така момчето изгаряше в лудия огън,в който тя го бе пленила...Тя го погубваше и влудяваше,а той се чувстваше изгубен.С нея се бе така омаломощен,но и така жив и всемогъщ,сякаш нейна помощ го превръщаше във Властелин...Тя го одухотворяваше и му вливаше сили,след като изпиеше цялата му енергия,и въпреки това той не можеше без нея.Искаше я.Искаше я тук и сега.А тя бе до него.Знойната и плът го караше да губи контрол.Само сантиметри го деляха от нежната и кожа и съблазнителните и гърди.А желанието му се усилваше от скоростта,от приключенията.
Те си помагаха един на друг във всеки един момент и общата им страст ги обединяваше.За него всичко се определяше от сластта,а за нея от емоциите.
И все пак той не я обичаше...Те просто пътуваха заедно и живееха за момента.Поне той така се самозалъгваше.Момчето отново натисна газта и се замисли.Това,което му харесваше бе,че нямаше дръга,която да може да я замести.Нямаше друга толкова умна,силна,противоречива и мистериозна като нея.На моменти тя се държеше като малко дете,а в други бе твърда като скала,винаги бе готова да рискува и да експериментира.Беше свободолюбива и горда.Не обичаше да и казват какво да прави,нито да се опитват да властват над нея,не обичаше да е водещата фигура,но винаги всички я слушаха и я оставяха да води.Това просто се случваше,без тя самата да го иска.Беше красива и нежна.Това го впечатли още щом я видя седнала сама в черното канапе в онова заведение.Седеше спокойно и пиеше ,,Мохито'',а от осанката и лъхаха сласт,сила и една странна и могъща гордост,които го притеглиха мигновено.Духът и бе силен и жаден за приключения.Тя бе различна и това ги сближи още повече.
-По-бързо!Искам да се чувствам свободна,искам да усещам как пулса ми се ускорява!Нека сме свободни и сами в тази прекрасна нощ!!!Натисни педала!Искам да се чувствам сякаш летя,сякаш това са последните ми минути!
Думите и го върнаха обратно в реалността.Тя беше там-същата тя,която го плашеше до смърт,и която в същото време бе причината той да се чувства жив.Гъстата и дълга тъмнокестенява коса покриваше раменете и,стигайки до прекрасния и кръст.Напълно обикновените дрехи които носеше бяха в пълен контраст със същността и.С тях приличаше на някое малко крехко момиченце.Кожата и-съвършена,чиста,с лек загар от жежкото лято,гладка и нежна,се показваше леко от поразкъсаната и тениска и късите дънки които носеше.Отново осъзна колко много я желае,и колко мн я цени в същото време.Погледна я с усмивка,търсейки ръката и,която постави на скоростния лост,включвайки на най-високата скорост.
-Сега ще полетим Марена!
и натисна за пореден път газта,като колата ускори отново,заплашвайки да ги изхвърли на някой завой..а някъде далеч ги очакваше едно вълшебно кътче,което те щяха да споделят.